Неопренов костюм по поръчка

Впоследствие известният испански астроном, художник, военен инженер и изобретател Jerónimo de Ayanz y Beaumont създава водолазен апарат, пълен с въздух. Той може да се спуска над 20 метра, което позволява наблюдение на подводната среда и изваждане на потънали кораби. Въпреки това, това устройство трябва да се счита за прототип на водолазен апарат и следователно не е разгледано подробно в тази статия.

2. Развитието на ранните костюми за гмуркане

Първият истински водолазен костюм е създаден в началото на 16 век от италианския физик Алфонсо Перели. Дизайнът му е силно вдъхновен от концепцията на Конрад, състоящ се от водоустойчива кожа и метален шлем, с улеснено дишане чрез тръба. По-късно той проектира подводница, която, за съжаление, никога не е конструирана.

Впоследствие няколко изобретатели се опитват да проектират костюми за гмуркане, повечето от които се основават на идеите на Конрад и Алфонсо. Те експериментираха с пълни-въздух мехури или дълги дихателни тръби, за да поддържат дишането на водолаза.

Между 17-ти и 18-ти век във Великобритания са разработени няколко водолазни костюма. В края на 18 век дизайнер на име Клингерт създава апарат за гмуркане, включващ голяма сферична метална каска и обвита с метал -дихателна тръба, което позволява на водолазите да остават под вода за продължителни периоди. Това беше най-близкият дизайн до съвременните водолазни костюми. Той обаче беше твърде тромав и твърдата метална тръба се оказа непрактична, което доведе до приемането на гъвкави маркучи.

През 19-ти век известният инженер Август Сийбе въвежда нов водоустойчив платнен материал за водолазни костюми и проектира нова каска. Този шлем беше занитен към костюма, с въздух, подаван през прикрепени тръби, и надуването, използвано за противодействие на натиска. Въпреки това, поради проблеми с херметичността, въздух изтече през маншетите и крачолите на панталоните. През 1837 г. Siebe подобрява дизайна, като прави маншетите и крачолите по-херметични.