Хокейна топка от пяна

Корените на хокея на трева са от преди повече от 4000 години. Доказателствата сочат, че игри с пръчка-и-топка са се играли в древна Персия около 2000 г. пр.н.е. Подобни изображения могат да се видят в гръцки и египетски реликви. Забележителен релеф, открит на стена в Атина, показва шестима млади мъже, участващи в игра, много наподобяваща модерен хокей на трева, а резбите в египетските пирамиди изобразяват подобни сцени с пръчка-и-топка.

В средновековна Франция играта е била наричана „hoc-quet“, отнасяща се до извитата овчарска тояга, използвана за удряне на топката. Терминът в крайна сметка еволюира в "хокей", след като беше въведен във Великобритания.

Модерният хокей на трева започва да се оформя в края на 19 век в Обединеното кралство, успоредно с възхода на съвременния футбол. Първият клуб по хокей на трева е основан през 1861 г., а първата асоциация е основана в Лондон през 1875 г., което също формализира ранните правила. До 1883 г. бяха въведени стандартизирани размери на полето, заедно с използването на зашити топки и восъчни пръчки.

Спортът се разпространи в цяла Европа и в страните от Британската общност, включително Индия и Пакистан, където стана особено популярен. Хокейът за жени започва в Лондон през 1887 г., а спортът прави своя олимпийски дебют през 1908 г. Олимпийският турнир за жени е добавен през 1980 г.

Днес спортът се управлява в световен мащаб от Международната федерация по хокей (FIH), създадена през 1924 г. и понастоящем със седалище в Лозана, Швейцария. Организацията управлява над 100 асоциации-членове по целия свят.

Игрално поле

Хокей на трева се играе на правоъгълно игрище със синтетична трева с размери 91,4 метра дължина и 55 метра ширина. Полето е маркирано с няколко ключови линии, включително кръга за стрелба (или "D"), линията от 22,9 метра, централната линия и дузпата. Всеки гол е центриран в по-късия край на полето (задната линия).