Топка за хокей на трева

Забележителни фигури

Dhyan Chand (Индия): Легендарен нападател с три олимпийски златни медала (1928, 1932, 1936).

Ричард Алън (Индия): Емблематичен вратар, допуснал само три гола на три Олимпийски игри.

Ин Юфенг (Китай): Пионер на китайския хокей; е треньор на първия национален отбор и допринася за основополагащото развитие на спорта.

История на проекта

Според историците около 2000 г. пр. н. е. Персия е имала спорт с удряне на топката с пръчка. По-късно е въведен в Атина през Гърция. На стената на сграда, построена от Темистох (514-449 пр.н.е.), има релеф на шестима млади хора, участващи в игра, подобна на хокей, показваща сцената на играчите от двете страни, борещи се за топката в играта. Има също изображения и следи от хокей, издълбани върху египетските пирамиди.

През Средновековието французите наричали този спорт „HOC-QUET“, което означава тоягата, държана от овчаря. По-късно е представен в Обединеното кралство и е наречен хокей.

През втората половина на 19-ти век модерният хокей възниква в Обединеното кралство почти по същото време като съвременния футбол.

През 1861 г. е създаден първият хокеен клуб.

През 1875 г. в Лондон е създадена първата хокейна асоциация и са формулирани най-новите правила на играта (по това време е постановено, че не могат да се правят удари на повече от 13,716 метра от най-близката греда, така че е начертана зона за стрелба в полукръг).

През 1883 г. е създаден клубът Уимбълдън, границите на различните зони на мястото на състезанието са начертани и започва използването на топки-увити с тел и бели восъчни пръчки.

През 1886 г. този спорт е широко рекламиран и популяризиран в Обединеното кралство, което води до разцвета на хокея и разпространението му на европейския континент. По-късно е въведен в Индия, Пакистан и страните от Британската общност.