Фитнес спортна бягаща пътека

Преден тибиалис (предна част на долния крак):
Бягащите пътеки поставят по-големи изисквания към предната тибиална мускулатура, отколкото бягането по шосе, тъй като бегачите трябва да контролират позицията на предната част на стъпалото и пръстите на краката при приземяване, за да съответстват на движещия се назад -ремък и да избягват сблъсъци или заекване. Подозирам, че бегачите, които кацат на предната част на стъпалото, може да бъдат по-засегнати от това на бягаща пътека, което може да е една от причините някои бегачи да изпитват дискомфорт в предната част на прасците след продължително бягане на бягаща пътека.

Gluteus medius (външна част на бедрото):
По време на бягане по пътищата, особено по неравни повърхности, gluteus medius трябва постоянно да прави малки корекции, за да поддържа страничната стабилност на таза. Тъй като повърхността на бягащата пътека е плоска, средният глутеус-като стабилизираща мускулна група-може да се активира в по-малка степен.

Глезенна става:
Шосейното бягане поставя относително високи изисквания към ексцентричния контрол на глезенната става. Особено по време на удар с крак, глезенът трябва да се напрегне и да контролира скоростта на плантарна флексия (натискане на подметката надолу), за да се осигури стабилно приземяване. По време на фазата на задвижване на бягане по пътищата плантарната флексия генерира по-значителна сила. За разлика от това, бягащата пътека дърпа стъпалото пасивно назад, което води до относително по-малко участие на глезенната става по време на средната- и късната-фази на опора.

Тазобедрена става:
Както бе споменато по-рано, отблъскването-при шосейно бягане е основният източник на задвижване напред, което изисква значително разгъване на тазобедрената става (бедрото се изтласква назад) в координация с големия глутеус и подколенните сухожилия. На бягаща пътека, благодарение на конвейерната лента, необходимостта от активно разгъване на бедрата е леко намалена. Фокусът на тялото се измества от „оттласкване назад“ към „бързо повдигане на крака напред“, за да се предотврати приземяването на стъпалото твърде далеч зад центъра на тежестта на тялото и издърпването му назад от транспортната лента. Следователно сгъването на тазобедрената става (повдигането на краката) може да бъде по-активно и често на бягаща пътека.

Ахилесово сухожилие и арка на стъпалото:
По време на бягане по пътищата ахилесовото сухожилие и сводът на стъпалото действат като пружини, съхранявайки и освобождавайки енергия-ключов фактор за ефективно бягане: способността да се използва еластична потенциална енергия. Омекотяващите и -абсорбиращите удари функции на бягащата пътека поглъщат част от тази еластична потенциална енергия, намалявайки ефективността на отскок на ахилесовото сухожилие и свода на стъпалото, като същевременно намаляват интензивността на тяхното участие.

В обобщение: Има статистически значими разлики между двете по отношение на активирането на мускулите, ставния момент, натоварването на ахилесовото сухожилие и функцията на дъгата. Пътното движение е активен, много-натоварен, многоизмерен режим на смущение; бягането на бягаща пътека е пасивен, стабилен и контролируем режим с ниско-въздействие. Поради това се препоръчва да се даде приоритет на бягането по пътищата, за да се укрепи практическата способност за бягане, като същевременно се използва бягащата пътека като допълнение за тренировка с ниско-натоварване и техническо усъвършенстване, балансирайки ефективността на тренировката с риска от нараняване. Просто казано, ако можете да излезете навън, не оставайте затворени на закрито.